От една страна, има много случаи на хора, които са били обвинени, че симулират лудост, за да избегнат наказанието или да спечелят съчувствие. Например през 1593 г. човек на име Джон Даръл е обвинен, че симулира лудост, за да избегне екзекуцията за държавна измяна. Даръл твърдеше, че е обладан от дявола и се държеше по странен и хаотичен начин. В крайна сметка обаче съдът го призна за виновен и той беше екзекутиран.
От друга страна, има и доказателства, които предполагат, че лудостта често е била истинско медицинско състояние. Например през 1621 г. човек на име Робърт Бъртън публикува книга, наречена „Анатомията на меланхолията“, която описва различните причини и симптоми на лудостта. Бъртън твърди, че лудостта е сериозно заболяване, което може да бъде причинено от различни фактори, включително физическо заболяване, емоционална травма и наследствени фактори.
Дебатът дали лудостта е престорена или истинска беше сложен и няма лесен отговор. Вероятно в Елизабетинската епоха е съществувала както мнима, така и истинска лудост.