Контраст на знаците :Шекспир съпоставя контрастиращи двойки герои, за да засили различията им и да извади индивидуалните им черти.
- Съпоставянето на Ромео и Тибалт подчертава контрастиращите личности, движещи конфликта. Ромео, състрадателен и идеалистичен любовник, е в контраст с жестокия и агресивен характер на Тибалт, което води до повратната точка на враждата.
- Контрастът между Жулиета и Парис показва сложността на ситуацията на Жулиета. Принудителното споразумение между Жулиета и Парис подчертава любовта й към Ромео и подготвя сцената за трагичните й избори.
Противопоставяне на теми :Шекспир съпоставя теми, за да създаде напрежение и да добави драматична ирония.
- Съпоставянето на любов и омраза е централно за пиесата, тъй като любовта на главните герои цъфти сред горчивото семейно съперничество. Съпоставянето засилва трагичния характер на пиесата.
- Шекспир съпоставя светлината и тъмнината, за да символизира съдбата и емоционалното състояние на героите. Пиесата започва в радостна, оптимистична атмосфера, която отстъпва място на мрак и отчаяние, докато трагедията се развива. Това съпоставяне засилва емоционалното въздействие и отразява променливите настроения на героите.
Противоположни настройки :Съпоставянето на различни настройки засилва усещането за контраст:
- Общественият площад, където се случват насилие и конфликти, е съпоставен с интимната, спокойна градина, символизираща убежището на влюбените и тяхната силна страст.
- Сценичните преходи създават съпоставки, движещи се между враждуващия свят на Монтеки и Капулети и личните взаимодействия между Ромео и Жулиета, подчертавайки контраста между обществената враждебност и личната обич.
Използвайки съпоставяне, Шекспир създава завладяващо напрежение, засилва емоциите и задълбочава трагичното въздействие на пиесата, превръщайки Ромео и Жулиета във вечна и трогателна история за любов и загуба.