Той също така сравнява смъртта с „тиранина“, като допълнително подчертава нейната потисническа и жестока природа. Ромео се чувства потиснат от неизбежността на смъртта и чувството за безсилие, което носи.
Чрез тази персонификация Ромео изобразява смъртта като тъмна, заплашителна сила, която той вижда като свой върховен враг. Това изображение улавя силните емоции и мъка, които Ромео изпитва, докато обмисля преждевременната си кончина, подчертавайки трагичния характер на заключението на пиесата.