Пиесата обаче представя Макбет и като сложна и трагична фигура, способна на дълбоко самоанализ и разкаяние. Въпреки слизането си в мрака и тиранията, Макбет показва ниво на самосъзнание и емоционална дълбочина, което го отличава от другите безмилостни злодеи. Неговите монолози разкриват вътрешните му борби, съмнения и душевни терзания, което го прави завладяващ и жалък герой.
Освен това пътуването на Макбет е преплетено с теми за съдбата, свободната воля и развращаващото влияние на властта. Той се превръща в предупредителна история за това как неконтролираната амбиция и моралните компромиси могат да доведат до самоунищожение. Контрастът между първоначалния му благороден характер и последващите му действия предизвиква усещане за трагедия и потенциал за човешка грешка.
Следователно парадоксът „по-малък от Макбет и по-велик“ капсулира сложността на неговия характер. Въпреки че действията на Макбет несъмнено са подли и морално осъдителни, той също така въплъщава някои трагични качества, които го правят нещо повече от едноизмерен злодей. Тази парадоксална природа на неговия характер създава задълбочено изследване на човешката природа, моралните избори и последствията от необузданата амбиция.