* Публиката знае, че Ромео и Жулиета са влюбени, но семействата им не знаят. Това създава напрежение и съспенс, тъй като публиката се чуди как влюбените ще успеят да преодолеят препятствията по пътя си.
* Публиката знае, че Жулиета е изпила сънотворна отвара, но Ромео не знае. Това кара Ромео да вярва, че Жулиета е мъртва и той се самоубива. Това е трагична ирония, тъй като публиката знае, че Жулиета всъщност не е мъртва и че Ромео можеше да бъде спасен, ако беше изчакал само още няколко минути.
* Публиката знае, че враждата между Монтеки и Капулети е безсмислена и разрушителна, но героите в историята не знаят. Това създава усещане за разочарование и гняв, тъй като публиката желае героите да видят безсмислието на действията си.
Драматичната ирония е мощен инструмент, който може да се използва за създаване на различни ефекти в една история. В „Ромео и Жулиета“ драматичната ирония се използва за създаване на напрежение, напрежение, трагедия и чувство на разочарование.