1. Враждата :Дългогодишната вражда между Монтеки и Капулети служи като фон на любовната история на Ромео и Жулиета. Тази вражда създава среда на враждебност и насилие, което затруднява двамата да изразят открито любовта си и да бъдат заедно.
2. Случайната среща :Първата среща на Ромео и Жулиета е описана като „любов от пръв поглед“, което подчертава силата на връзката им. Тази случайна среща обаче е и съдбоносна, тъй като поставя началото на техния трагичен роман и в крайна сметка води до гибелта им.
3. Проклетото име :Ромео и Жулиета са наясно със съперничеството на семействата си и признават потенциалните последици от тяхната любов. Джулиет се оплаква:„Какво има в името? Това, което наричаме роза, С всяка друга дума би миришело толкова сладко“, изразявайки желанието си да надхвърли границите, наложени от техните фамилни имена. Съдбата обаче е отредила любовта им да е злощастна, а имената им играят решаваща роля за краха им.
4. Стремистият брак :Прибързаното решение на Ромео и Жулиета да се оженят без знанието на семействата им подчертава тяхната страст и незачитане на обществените норми. Това импулсивно действие обаче допринася за техния крах, тъй като допълнително усложнява отношенията им и прави помирението между семействата още по-трудно.
5. Прогонването на Ромео :След като Ромео убива Тибалт, той е изгонен от Верона. Тази раздяла с Джулиет е опустошителна и за двамата и им пречи да бъдат заедно. Прогонването на Ромео задвижва верига от събития, които в крайна сметка водят до тяхната трагична смърт.
6. Погрешната комуникация :Поредица от недоразумения и неразбиране играят решаваща роля в разгръщащата се трагедия. Например, Ромео погрешно вярва, че Жулиета е мъртва, когато я вижда да лежи в гробницата. Това недоразумение го кара да се самоубие, което води до трагичната смърт на Жулиета.
7. Ефектът на отварата :Решението на Джулиет да приеме отварата, предоставена от брат Лорънс, е друг съдбоносен момент. Докато отварата е предназначена да я накара да изглежда мъртва, позволявайки й да избяга от уредения брак с Парис, нейните ефекти са погрешно изчислени. Събуждането на Жулиета е твърде късно и тя намира Ромео вече мъртъв.
В крайна сметка концепцията за съдбата в Ромео и Жулиета затвърждава идеята, че въпреки силната им любов, влюбените са обречени от самото начало. Съдбата заговорничи срещу тях, оформя действията им и ги води до техния трагичен край, подчертавайки силата на съдбата и безсмислието на човешките усилия пред лицето на по-големи сили в действие.