От една страна, първоначалното споразумение на лорд и лейди Капулет за брака на Жулиета с Парис, без да се търси нейното съгласие, може да се разглежда като контролиращо и потискащо, което допринася за конфликта. Техният неуспех да разберат чувствата на Джулиет може също да се възприемат като липса на емпатия или разбиране.
От друга страна, реакцията им на предполагаемата смърт на Джулиет разкрива истинска обич и дълбока скръб, показвайки, че любовта им към дъщеря им не е изцяло засенчена от социалните условности или семейната чест.
Освен това пиесата признава социалния и културен контекст, в който работят родителите. Враждата между Монтеки и Капулети създава атмосфера на враждебност, недоверие и насилие, което ограничава тяхната перспектива и решения.
Изобразяването на родителите на Жулиета от Шекспир дава възможност за комплексно разбиране на техните действия, мотиви и емоции, вместо да ги представя като просто едноизмерни злодеи. Техните герои служат, за да подчертаят сблъсъка между личните желания, семейните задължения и по-широките социални сили, които оформят живота на героите.