Прошката на Просперо:
- Просперо, законният херцог на Милано, е организирал поредица от събития на магически остров, за да доведе до помирение и възмездие. Той прощава на брат си Антонио, който узурпира херцогството му и го принуждава да отиде в изгнание.
- Просперо признава собствената си жажда за отмъщение, но в крайна сметка избира да прости на Антонио и неговите съзаговорници, Алонсо, краля на Неапол, и Себастиан, брата на Антонио. Той им прощава миналите им злодеяния и им позволява да се върнат в своите кралства с мир.
Покаянието на Калибан:
- Калибан, местният жител на острова, който е бил поробен от Просперо, изразява искрено разкаяние за предишната си враждебност и опити за бунт. Просперо, трогнат от промяната на мнението на Калибан, му прощава и го освобождава от робство.
Любовта на Фердинанд и Миранда:
- Дъщерята на Просперо, Миранда, и принц Фердинанд от Неапол се влюбват силно по време на пиесата. Първоначалната съпротива на Просперо срещу техния съюз произтича от желанието му да защити Миранда и да отмъсти на бащата на Фердинанд, Алонсо.
- Въпреки това, Просперо в крайна сметка дава благословията си на брака им и прощава на Алонсо, виждайки истинската обич между Миранда и Фердинанд като символ на изцеление и помирение.
Епилог и помирение:
- В епилога, произнесен от Просперо, той се обръща директно към публиката и моли за прошка за "грубата магия" и илюзиите, които е използвал. Той кани публиката да се присъедини към него в освобождаването на всички обиди и вражди, насърчавайки дух на прошка и доброта.
- Пиесата завършва с това, че Просперо счупва магическия си жезъл и се отказва от свръхестествените си сили. Този акт символизира неговото предаване на контрола и желанието му да се върне в обикновения свят, оставяйки зад себе си царството на магията и отмъщението.
Като цяло, темата за прошката в „Бурята“ подчертава силата на състраданието, помирението и способността да се освободим от миналите оплаквания в името на мира и личното израстване.