1. Разкриване на убийство: Първоначалното появяване на призрака пред Хамлет разкрива истината за убийството на баща му, което поставя началото на централния конфликт в пиесата и желанието за отмъщение. Призракът действа като катализатор, разкривайки злите дела, които са покварили датския двор.
2. Изобразяване на Чистилището: Духът описва себе си като хванат в състояние на чистилище, страдащ за греховете си. Това изображение означава наличието на неразрешено зло и предстоящо възмездие. Той предвещава моралните последици, които ще сполетят героите, замесени в мрачните тайни на пиесата.
3. Символизъм на разпадането: Външният вид на призрака е описан с образи на разложение и поквара, отразяващи моралния упадък в датското кралство. Той символизира гниенето и злото, които са се наложили, предвещавайки влошаването на характерите и трагичното падение на кралското семейство.
4. Пророчество за хаоса: Призракът предупреждава Хамлет за предстоящ хаос и бедствие, ако не успее да отмъсти за убийството на баща си. Това пророчество предполага, че злото ще надделее, ако не се изправи срещу него, предвещавайки трагичните събития, които сполетяват Хамлет и хората около него.
5. Морална неяснота: Инструкциите на призрака към Хамлет да отмъсти за смъртта му въвеждат морални сложности и вътрешен конфликт в Хамлет. Напрежението между търсенето на справедливост и потенциала за по-нататъшно кръвопролитие повдига въпроси относно моралните граници на пиесата, намеквайки за покваряващата сила на отмъщението и злото, което може да произтече от привидно благородни намерения.
Като цяло, призракът в "Хамлет" служи като мощен символ на мрака, измамата и последствията от минали злодеяния. Неговото присъствие предвещава злото, което прониква в пиесата и подготвя сцената за трагичната верига от събития, които се развиват, в крайна сметка водещи до падането на участващите герои.