Гертруда, погълната от чувство за вина и търсеща изкупление, настоява Хамлет да сложи край на живота на Клавдий. Хамлет обаче остава в плен на морална дилема. Той агонизира от сложността на убийството на чичо си, имайки предвид потенциалните последици и несигурността на това, което се крие в отвъдното.
Вътрешната борба на Хамлет е допълнително засилена от появата на призрака на баща му, който потвърждава неотложността на изпълнението на мисията за отмъщение и наказва колебанието на Хамлет. Хамлет се оказва разкъсван между дълга, който изпитва към баща си, и етичните опасения около акта на убийството.
С напредването на сцената Хамлет се бори с екзистенциалните въпроси около живота, смъртта и моралната двусмисленост на неговата ситуация. Той се чуди дали съществуването отвъд тази смъртна намотка крие радости или невъобразимо страдание, което го кара да постави под въпрос природата на живота след смъртта.
Монологът на Хамлет демонстрира неговата дълбока съзерцателност и дълбока интроспективна природа. Чрез своите красноречиви думи Шекспир навлиза в сложността на Хамлет, илюстрирайки душевните терзания и моралните дилеми, които идват с преследването на справедливост.