1.Релеф: Много читатели може да изпитат чувство на облекчение, когато лейди Макбет умира. По време на пиесата тя е изобразявана като устремен, безмилостен и амбициозен герой, който манипулира и покварява съпруга си Макбет, което води до тяхното трагично падение. Нейната смърт може да се разглежда като освобождаване от нейното манипулативно влияние и хаоса, който създава.
2. Жалко: Някои читатели може също да изпитат съжаление или съчувствие към лейди Макбет. Въпреки безмилостните си действия, тя също е изобразена като сложен герой, измъчван от вина, угризения и епизоди на сомнамбулизъм, които разкриват нейния вътрешен смут. Нейното изпадане в лудост и евентуалното самоубийство предизвикват чувство на съжаление за трагичните последици, пред които е изправена поради своята амбиция.
3.Ужас: Начинът на смъртта на лейди Макбет, чрез лунатизъм и самонараняване, може да бъде ужасяващ и обезпокоителен. Някои читатели може да се почувстват ужасени от графичните описания на нейното психическо състояние и последствията от нейните действия. Този отговор подчертава мрачните и зловещи аспекти на пиесата.
4. Размисъл върху силата и амбицията: Смъртта на лейди Макбет подтиква към размисъл за опасностите от необузданата амбиция и стремежа към власт на всяка цена. Последствията, пред които е изправена, подчертават моралния разпад и унищожение, причинени от прекомерна амбиция, алчност и морален компромис.
5.Катарзис: Смъртта на лейди Макбет също може да предизвика усещане за катарзис, освобождаване на емоционалното напрежение, натрупано по време на пиесата. Разрешаването на арката на нейния герой може да внесе усещане за край на трагичните събития, разгръщащи се в историята.
Като цяло отговорът на смъртта на лейди Макбет може да варира в широки граници, обхващайки набор от емоции и размисли по теми за власт, вина, амбиция и трагични последици.