Причини за заговора срещу Цезар:
Страх от автокрацията на Цезар: Цезар е натрупал значителна военна и политическа власт и е възприеман като проявяващ диктаторски тенденции. Заговорниците се страхуваха, че Цезар има за цел да стане постоянен владетел и да разруши републиканската система на управление.
Запазване на републиканските идеали: Брут и други сенатори бяха силни защитници на традиционните ценности на Римската република, включително споделянето на властта между различни институции и лица. Те се притесняваха, че концентрацията на властта на Цезар подкопава републиканската структура и компрометира римските свободи.
Лични оплаквания: Някои сенатори имаха лични оплаквания срещу Цезар или се чувстваха застрашени от възхода му. Например, Касий имаше политическо съперничество с Цезар и таеше негодувание към него.
Влияние на Катон: Катон Младши, твърд поддръжник на републиката, силно се противопоставя на Цезар и активно насърчава другите да му се съпротивляват. Неговата непоколебима отдаденост на републиканските идеали вдъхнови някои сенатори да се присъединят към заговора.
Слухове и пророчества: Имаше широко разпространени слухове и пророчества, предричащи възхода на Цезар до абсолютната власт и упадъка на Републиката. Тези слухове вдъхнаха чувство за неотложност сред заговорниците и подхраниха решимостта им да действат.
Убийството на Цезар на 15 март 44 г. пр. н. е. е кулминацията на заговора, но последствията водят до поредица от граждански войни и политическа нестабилност, които в крайна сметка трансформират Римската република в Римската империя.