1. Липсата на самосъзнание на Едип:
По време на пиесата Едип не осъзнава истинската си самоличност и съдбовната си връзка с град Тива. Той е воден от желанието си да разкрие истината за убийството на крал Лай и да отърве Тива от чумата. Публиката обаче е наясно със скритото минало на Едип и неговата трагична съдба, което създава драматична ирония.
2. Трагическите недостатъци на Едип:
Характерът на Едип е опорочен от неговото високомерие и избухлив нрав, които по ирония на съдбата допринасят за неговото падение. Въпреки предупрежденията на прорицателя Тирезий и други, гордостта на Едип го заслепява за истината, водейки го по пътя на самоунищожението.
3. Оракули и пророчества:
Пиесата се върти около пророчествата, направени от оракула на Делфи. Непрестанният стремеж на Едип към истината по ирония на съдбата изпълнява самите пророчества, които той се опитва да избегне. Това създава трогателно чувство за ирония, тъй като главният герой несъзнателно задвижва трагичните събития, които в крайна сметка ще го унищожат.
4. Характерът на Йокаста:
Роля в драматичната ирония има и Йокаста, съпругата и майката на Едип. Тя е наясно с определени аспекти от миналото, но избира да скрие истината от Едип, което води до допълнителни недоразумения и трагични последици.
5. Ирония във взаимодействията на героите:
Пиесата е изпълнена с моменти на вербална ирония, тъй като героите несъзнателно правят изявления, които носят двойно значение или предвещават бъдещето. Например, когато Едип заявява, че убиецът на Лай трябва да бъде заточен, той несъзнателно говори за своята съдба.
6. Емпатия на публиката:
Драматичната ирония в "Едип цар" позволява на публиката да изпита съпричастност към героите, като същевременно разпознава трагичните им недостатъци и надвисналата гибел. Това създава сложна емоционална реакция, която обогатява драматичното преживяване.
Използвайки драматична ирония, Софокъл създава мощна и емоционално резонираща трагедия, която изследва темите за съдбата, свободната воля и опустошителните последици от човешките недостатъци. Пропастта между знанията на героите и информираността на публиката засилва драматичното въздействие и акцентира върху темите на пиесата.