Структура: Гръцките драми обикновено са структурирани в специфичен формат, известен като аристотелова структура, която се състои от начало, среда и край. Съвременните драми, от друга страна, имат повече гъвкавост в структурата си, позволявайки експерименти и нелинейни разкази.
Теми: Гръцките драми често изследват универсални теми като любов, чест, съдба и конфликт между индивидите и обществото. Съвременните драми, макар да обхващат някои от тези теми, включват и съвременни проблеми, социални проблеми и лични преживявания.
Припев: В гръцките драми хорът играе важна роля в предоставянето на коментар на действието, изразявайки емоциите на героите и преодоляването на пропастта между сцената и публиката. Съвременните драми обикновено не включват припев, но могат да използват други техники, като монолози или отстрани, за да постигнат подобни ефекти.
Актьорски стилове: Гръцките актьори носеха маски и използваха стилизирани движения, за да предадат емоции, докато съвременните актьори имат повече свобода в своите актьорски подходи, позволявайки широка гама от емоции и изрази.
Ангажираност на публиката: Гръцките драми се представяха на открити амфитеатри и имаха за цел да привлекат голяма и разнообразна публика. Съвременните драми, въпреки че все още се играят на различни места, могат да се погрижат за по-специфична аудитория и имат за цел да създадат по-интимно и ангажиращо изживяване.
Технология и ефекти: Гръцките драми разчитаха предимно на силата на езика, жестовете и музиката, за да създадат въздействие, докато съвременните драми имат достъп до усъвършенствани техники за осветление, звукови ефекти и сценични машини за подобряване на театралното изживяване.
Въпреки тези различия, има също приемственост между гръцката драма и съвременната драма по отношение на техния споделен стремеж да изследват човешкото състояние, да отразяват обществените проблеми и да забавляват публиката чрез завладяващи истории и представления.