Ето някои примери за обичайни сценични указания:
- [Сцената започва в хола. Жена седи на дивана и чете книга.]
- [Мъжът влиза в стаята и поглежда жената.]
- [Тя се усмихва и оставя книгата.]
- [Сядат на дивана и започват да говорят.]
- [Жената се смее.]
- [Мъжът я целува.]
- [Сцената става черна.]
Насоките на сцената могат да включват и по-подробни инструкции, като например:
- [Жената става от дивана и отива до прозореца. Тя гледа навън към дъжда и въздъхва.]
- [Мъжът седи на дивана и я гледа.]
- [Тя се обръща от прозореца и го поглежда.]
- [Той хваща ръката й и те седят заедно в мълчание.]
- [Сцената свършва.]
Сценичните указания могат да бъдат полезен инструмент за актьорите и режисьорите при разбирането как трябва да се играе една пиеса. Те могат да се използват и за създаване на визуален образ на пиесата за читателите.