С по-прости думи, „не блокиране“ означава, че актьорите имат свободата да се движат на сцената, както желаят, и да решават собствените си позиции и взаимодействия. Този подход може да се използва за създаване на по-натуралистично или импровизационно усещане за сцена, което позволява на актьорите да изследват пространството и своите герои по-свободно.
Обратно, когато една сцена е блокирана, режисьорът внимателно планира и хореографира движенията и позициите на актьорите, често със специфични маркировки на сцената. Този подход осигурява повече контрол върху визуалните елементи на сцената и гарантира, че актьорите са на правилните места в точното време, за да предадат желаната история и емоции.