Аргументи в полза на пренаписване:
1. Роли на пола: Оригиналният край подсилва традиционните роли на половете, като изобразява Жулиета като пасивна и подчинена на Ромео. Пренаписването би могло да изследва по-силни избори за Жулиета и да предизвика патриархалните норми на времето.
2. Липса на представителство: Критиците твърдят, че на героите, особено на Жулиета, им липсва достатъчно влияние при оформянето на съдбата им. Пренаписването може да даде на героите повече контрол върху техните решения.
3. Фаталистична природа: Някои твърдят, че краят е прекалено фаталистичен, което предполага, че съдбата на героите е била предопределена от външна сила. Пренаписването може да осигури по-нюансирано изследване на изборите на героите и техните последствия.
4. Съвременно значение: Актуализирането на края може да повиши уместността на пиесата за съвременната публика чрез разглеждане на въпроси като равенство между половете, психично здраве и токсични взаимоотношения.
Аргументи срещу пренаписване:
1. Художествена цялост: Мнозина смятат, че трагичният край на пиесата е неразделна част от нейната художествена цялост. Пренаписването му би рискувало да промени посланието на драматурга.
2. Запазване на класицизма: Някои твърдят, че класическият статут на пиесата трябва да бъде запазен, позволявайки на публиката да преживее произведението в оригиналния му вид.
3. Намеренията на Шекспир: Пренаписването на края би променило по същество историята, която Шекспир е възнамерявал да разкаже, което би могло да подкопае творческата му визия и артистичен израз.
4. Исторически контекст: Краят на пиесата отразява обществените и културни норми от времето на Шекспир и промяната му може да компрометира историческия контекст на творбата.
В крайна сметка дали краят на Ромео и Жулиета трябва да бъде пренаписан е въпрос на лично мнение. Има основателни аргументи както за запазване на оригиналния край, така и за изследване на нови интерпретации. Всеки опит за пренаписване трябва да се прави внимателно и с уважение към трайното наследство на пиесата.