Първите гръцки трагедии са представени в Атина през 6 век пр.н.е. Първоначално те са били част от религиозни церемонии, но постепенно придобиват по-светски характер. Гръцките трагедии често изследват темите за човешкото страдание, съдбата и последствията от човешките действия. Те включваха сложни герои и използваха поетичен език, музика и танц, за да създадат силно и емоционално изживяване за публиката.
Някои от най-известните гръцки трагици включват Есхил, Софокъл и Еврипид. Техните произведения определят стандартите за трагическа драма и оказват влияние върху по-късните драматурзи и театрални традиции. Гръцките трагедии продължават да се изпълняват и изучават днес като мощни примери за драматично изкуство и човешко разказване на истории.