Брут често се възприема като трагична фигура, водена от благородни намерения, но в крайна сметка погрешна от погрешните си преценки. Той искрено вярва, че нарастващата власт на Цезар представлява заплаха за Римската република и нейните демократични ценности. Брут е разкъсван между личната си лоялност към Цезар и предполагаемия си дълг към Рим. Той убеждава себе си и своите съзаговорници, че убийството на Цезар е необходимо, за да се запази свободата на Републиката.
Решението на Брут да участва в убийството обаче се основава на грешна преценка. Той подценява популярността на Цезар и последствията от действията му. Убийството води до хаос, гражданска война и възхода на жадни за власт личности като Марк Антоний и Октавий Цезар. Добронамерената постъпка на Брут неволно проправя пътя за самата тирания, която той е имал за цел да предотврати.
Освен това негъвкавостта и моралният абсолютизъм на Брут допринасят за неговото падение. Той се придържа твърдо към принципите си, дори когато е изправен пред доказателства, че планът му се е провалил. Неговата известна реч „Вината, скъпи Брут, не е в нашите звезди, а в самите нас“ подчертава вярата му в личната свобода на действие и отговорност. Но също така разкрива неговата неспособност да се адаптира към променящите се обстоятелства и да признае, че действията му имат непредвидени последици.
От друга страна, Брут е описан като човек на честта, почтеност и дълбок емоционален конфликт. Той искрено се разкъсва между любовта си към Цезар и чувството си за дълг. В монолозите си той разкрива вътрешните си борби и морални дилеми, което го прави привлекателен и симпатичен герой. Неговата искрена мъка и угризения след осъзнаването на последствията от действията му предизвикват съжаление у публиката.
В крайна сметка дали Брут заслужава съчувствие е субективна преценка, която зависи от индивидуалните интерпретации на пиесата. Има основателни аргументи и от двете страни. Намеренията на Брут може да са били благородни, но действията му са довели до катастрофални резултати. Неговата гъвкавост и погрешни преценки допринесоха за падането му, а неуспехът му да разгледа по-широките последици от действията си поставя под въпрос годността му като лидер. Въпреки това, неговата лична почтеност, емоционални борби и искрено разкаяние предизвикват съчувствие и съчувствие от много читатели и публика. Брут остава сложен и многостранен герой, приканващ към нюансирани дискусии относно етиката, морала и последствията от политическия избор.