Импулсивност :Импулсивността на Ромео е очевидна, когато той решава да присъства на бала на Капулети въпреки риска да бъде разкрит. Той действа според емоциите си, без да обмисля напълно потенциалните последствия. Тази импулсивност го кара бързо да се влюби в Джулиет и да вземе прибързано решение да се ожени за нея.
Романтизъм :Ромео е романтична фигура, изразяваща любовта си към Жулиета с поетични и страстни думи. Той използва образи и метафори, за да сравни Жулиета с най-красивите неща в природата и дори с религиозни икони, като слънцето. Неговата романтична природа е очевидна и в готовността му да рискува живота си, за да бъде с Джулиет, противопоставяйки се на обществените норми и враждата между техните семейства.
Страст :Ромео е погълнат от страст и желание за Жулиета. Той не е в състояние да контролира емоциите си и любовта му към Джулиет бързо се превръща във всепоглъщаща сила в живота му. Неговата страст го кара да действа безразсъдно и той е готов да направи всичко необходимо, за да бъде с нея, дори това да означава да рискува живота си или да предизвика конфликт.
Идеализация :Ромео идеализира Жулиета, виждайки я като перфектната и недостижима жена. Любовта му към нея се основава на идеализиран образ, който е създал в ума си, а не на дълбоко разбиране за това коя е тя като личност. Тази идеализация го кара да пренебрегне някои от недостатъците на Жулиет и да повярва, че тя е безукорна.
В действие 2, сцена 2, поведението на Ромео отразява характеристиките на млад мъж, който е силно влюбен и е готов да поеме рискове в името на тази любов. Но също така разкрива неговата импулсивна и страстна природа, която в крайна сметка ще доведе до трагични последици.