* Роза с друго име: В действие 2, сцена 2, Жулиет прочуто заявява:"Какво има в името? Това, което наричаме роза с всяка друга дума, би миришело толкова сладко." Като оприличава Ромео на роза, тя намеква, че дори ако той беше наречен с друго име, истинската му стойност и красота няма да се променят.
* Яркост през нощта: В действие 2, сцена 2, медицинската сестра на Жулиета й казва, че Ромео е бил прогонен, на което Жулиета отговаря:„О, разбийте сърцето ми - беден банкрут, разбийте се веднага! В затвора, очи, не гледайте свободата! Подла земя , за да се оттеглиш от земята тук, и ти и Ромео натискайте един тежък нос!
* Сравнявайки го със звездите: В действие 2, сцена 2 Жулиета казва:„О, Ромео, Ромео, защо си Ромео? Отречи се от баща си и отхвърли името си; или, ако не искаш, бъди само закълни се в любовта ми и аз вече няма да бъда Капулети." Тук тя изразява готовността си да се откаже от фамилното си име, ако той отхвърли неговото, което показва, че го цени повече от всеки обществен етикет.
* Слънцето като Ромео: В действие 2, сцена 5 Жулиета заявява:„Слънцето няма да се види днес; небето придобива цвета на нощта, защото скърби за смъртта на моя скъп любовник.“ Жулиета описва Ромео като източник на светлина и живот, предполагайки, че липсата му помрачава света за нея.
* Ромео като нейния любим: По време на пиесата Жулиета често се обръща към Ромео като към своя „любим“, подчертавайки дълбоката любов и привързаност, които изпитва към него. Дори в най-мрачните си моменти, когато обмисля самоубийство, тя все още се обръща към него с любовни думи.
Като цяло, описанията на Жулиета за Ромео отразяват интензивността на нейната любов към него, значението, което тя придава на самоличността му отвъд обществените етикети, и нейното възприятие за него като фар в нейния живот.