Изабел, младо момиче със златно сърце, се запознава с изкуството на правене на кукли от царевична шума от баба си Абуелита. С пъргави пръсти Изабел създава красиви кукли, които улавят същността на традициите на общността. Мигел, от друга страна, е срамежливо момче, което намира утеха в тихите ниви, където се грижи за реколтата на семейството си. Един ден, докато изследва нивите, Мигел се натъква на куклата на Изабел, просната в тревата. Запленен от сложните детайли на куклата, Мигел започва да наблюдава Изабел отдалеч, възхищавайки се на нейното майсторство и страстта, която влага в творенията си.
С течение на времето съдбата се намесва и пътищата на Изабел и Мигел се пресичат. Те се срещат, докато се прибират от училище и започват разговор за общия им интерес към куклите от царевична шума. Връзката им става по-силна, докато прекарват повече време заедно, обменят истории и научават за живота на другия. Чрез споделената им страст към занаятите и взаимното им уважение към традицията, любовта започва да разцъфтява между Изабел и Мигел.
Зараждащата се връзка обаче среща пречки. Общността е пропита с традиции и някои семейства не одобряват смесването на култури и произход. Въпреки тези предизвикателства, любовта на Изабел и Мигел един към друг само се задълбочава. Те намират сила в споделената си страст и продължават да създават красиви кукли от царевична шума, използвайки ги като символи на тяхната неразрушима връзка.
В крайна сметка "The Cornhusk Doll" описва силата на любовта и силата на традицията в една селска фермерска общност. През очите на Изабел и Мигел читателите стават свидетели на красотата на прегръщането на културното наследство и намирането на любов на неочаквани места. Докато се справят с предизвикателствата, които идват по пътя им, непоколебимата отдаденост на Изабел и Мигел един към друг служи като напомняне за трансформиращата сила на любовта.