Разногласията на Хенри с Бекет относно обхвата на властта на църквата и правата на духовенството създадоха напрежение, което ескалира с времето. Разочарованието на Хенри от съпротивата на Бекет срещу неговата политика, особено по отношение на юрисдикцията на църковните съдилища, доведе до публични критики и заплахи срещу Бекет. Важно е обаче да се отбележи, че Хенри може да не е възнамерявал думите му да бъдат възприети буквално или да доведат до насилие.
Лицата, които в крайна сметка извършиха убийството на Бекет, не могат да бъдат освободени от отговорността си. Реджиналд Фицурс, Уилям дьо Трейси, Хю дьо Морвил и Ричард льо Бретон, известни като „Четиримата рицари“, действат по собствено желание, когато се изправят срещу Бекет в катедралата в Кентърбъри и го убиват. Независимо дали са изтълкували погрешно намеренията на Хенри или са били мотивирани от лични оплаквания, действията им са пряка причина за смъртта на Бекет.
Следователно, докато ролята на Хенри II в създаването на атмосферата на конфликт е допринесла за смъртта на Бекет, пряката отговорност е на рицарите, отговорни за фаталната атака. Хенри може да носи отговорност за това, че не е управлявал ефективно конфликта и не е успял да предотврати ескалацията на напрежението, но той не е изрично наредил или възнамерявал Бекет да бъде убит.