Концепцията за трагическа сила е разработена за първи път от Аристотел в неговата Поетика, където той твърди, че трагическият герой трябва да бъде фигура с висок ръст, който е свален от комбинация от собствените си действия и външни сили. Тази концепция е влиятелна в западната литература оттогава и може да се види в много трагедични произведения, от „Цар Едип“ на Софокъл до „Хамлет“ на Шекспир.
Трагичната сила често се свързва с концепцията за катарзис, емоционалното освобождаване, което публиката изпитва, когато стане свидетел на падането на трагичен герой. Това издание може да бъде катарзисно, защото позволява на публиката да се изправи срещу собствените си страхове и тревоги за собствения си живот. Може също да помогне на публиката да развие чувство на съпричастност към другите, които се борят със собствените си трагични обстоятелства.
Концепцията за трагичната сила е сложна и нюансирана и е интерпретирана по много различни начини от различни критици и теоретици. Въпреки това, той остава съществена концепция за разбирането на природата на трагедията и ролята, която тя играе в живота ни.