В историята има няколко конкретни случая на ирония. Например, мирновременните мерки, прилагани от правителството, като комендантския час, забраната за публични събирания и строгата цензура, по ирония на съдбата са по-потискащи от военновременните мерки, които трябва да заменят.
Друг пример за ирония е фактът, че правителството твърди, че защитава своите граждани от заплахата от тероризъм, но истинската заплаха идва от самото правителство. Историята предполага, че потисническите мерки на правителството са не само неефективни за предотвратяване на тероризма, но всъщност създават среда, която го поражда.
Иронията в "Граждански мир" служи на няколко цели. Създава усещане за напрежение и безпокойство у читателя, подчертавайки абсурда и противоречията на обществото, изобразено в историята. Той също така насърчава читателя да мисли критично за природата на мира и средствата, чрез които той се постига.