1. Забавяне и комуникация: Връзката на Ромео и Жулиета се развива бързо и решенията им често са импулсивни. Ако бяха отделили време да изразят чувствата си по-открито и да отложат прибързани действия като тайния им брак, можеха да избегнат някои недоразумения и да позволят по-внимателен подход към предизвикателствата си.
2. Търсене на доверен съвет: Ромео и Жулиета разчитаха до голяма степен на собствените си емоции и често пренебрегваха съветите на по-стари и по-мъдри личности като отец Лорънс. Ако бяха потърсили напътствие и се бяха вслушали в тези с опит, може би щяха да избегнат определено необмислено решение, което доведе до падането им.
3. Ограничаване на импулсивността: Емоционалната природа и прибързаността на Ромър допринесоха за трагедията. Ако беше проявил повече сдържаност, особено в изправянето срещу Тибалт след смъртта на Меркуцио, той можеше да предотврати по-нататъшно кръвопролитие и да даде шанс на двете семейства да се помирят.
4. Намиране на алтернативни решения: Ромео и Жулиета вярваха, че единственото им бягство от техните звездни обстоятелства е чрез смъртта. Ако бяха обмислили други възможности, като например временно бягство от Верона заедно или търсене на намеса от семействата си или властите, може би щяха да намерят начин да бъдат заедно, без да прибягват до самоубийство.
5. Освобождаване от обществения натиск: Враждата между Монтеки и Капулети изигра значителна роля в трагедията. Ако Ромео и Жулиета бяха успели да се освободят от този обществен натиск и предразсъдъци, може би щяха да намерят начин да обединят семействата си и да преодолеят разделението, което ги разделяше.