„Проблемните пьеси“ на Шекспир: Неуютният квартет
Учени (започвайки с Ф.С. Боас, 1896) класифицират четири пьеси като „проблемни“ — произведения, които се съпротивляват на комедийно/трагично категоризиране и центрират морална амбивалентност.
Четиримата
- Мера за мярка (1604) — Справедливост vs. милост; сексуално насилие от власт; трък с леглото; 공작ът като манипулативен voyeur. „Щастлиवीят край“ изглежда наложен.
- Троил и Крисида (1602) — Троянската война деконструирана. Героите са дребни; любовта е транзакционна; „циничен“ тон. Никой жанр не пасва.
- Всичко е добре, което свършва добре (1605) — Опак трък с леглото; агресивното преследване на Бертрам от Елена. „Щастливият край“ е дълбоко неспокоен.
- Венецианският търговец (1596) — Човечността на Шилок vs. антисемитска структура; правничеството на Порция; обръщането на Джесика. Комедия с трагичен протагонист.
Дефиниращи черти
- Морални въпроси без ясни отговори.
- Етично компромитирани протагонисти.
- Тонален удив: комедия → мрак → насилствена резолюция.
- Правна/договорна машина като метафора за човешки отношения.
- Централна полова властова динамика.
Съвременни допълнения
Някои критици включват Хамлет, Тимон от Атина, Симбелин, Зимна приказка — но четирите на Боас остават ядрото на канона.
Тези пьеси звучат изненадващо съвременни — те отказват утехата на катарзиса.