Изложение: Експозицията е началната част на драмата, която поставя сцената, представя героите и установява основната ситуация или конфликт.
Нарастващо действие: Това е частта, в която конфликтът започва да се развива и засилва, което води до поредица от събития, които изграждат напрежение и очакване.
Кулминация: Кулминацията е повратната точка в драмата, където конфликтът достига своя връх и настъпва голям обрат.
Падащо действие: Падащото действие следва кулминацията, по време на която напрежението постепенно намалява, докато последствията от кулминацията се разиграват и конфликтът започва да се разрешава.
Резолюция: Развръзката е последната част от драмата, където конфликтът се разрешава и историята стига до задоволителен край.
Структурата на драмата също така включва използването на наративни техники като сюжет, характеристика и диалог. Сюжетът се отнася до последователността от събития и действия, които движат историята напред. Характеризирането включва разработването на сложни и свързани герои, чиито мотивации и действия допринасят за развитието на драмата. Диалогът е основното средство за комуникация между героите и се използва за предаване на емоции, разкриване на черти на характера и развитие на сюжета.
По отношение на движението драмата може да се разглежда като динамичен процес, който се развива във времето. Това движение се задвижва от действията и взаимодействията на героите, както и от промените, които настъпват в резултат на конфликта и неговото разрешаване. Използването на сценични указания, звукови ефекти и осветление също може да допринесе за движението и ритъма на драмата, създавайки мултисензорно изживяване за публиката.
Като цяло структурата и движението на драмата са сложно свързани, като работят заедно, за да създадат последователна и увлекателна история, която резонира с публиката и оставя трайно въздействие.