Драмата може да завърши с трагичен край, където главният герой или множество герои се сблъскват с нещастни съдби, водещи до разбито сърце и загуба. Този тип заключения често имат за цел да предизвикат силни емоционални реакции и да създадат усещане за катарзис за публиката.
Вариант 2:Щастлив или оптимистичен край:
Драмата може да завърши с щастливо или оптимистично разрешение. Главният(те) герой(и) може(т) да преодолеят своите препятствия и да намерят любов, успех или някаква форма на изкупление. Този тип завършек дава чувство на удовлетворение и надежда на публиката.
Вариант 3:Двусмислен или отворен:
В някои драми заключението може да е двусмислено или отворено, оставяйки крайния изход несигурен или зависи от интерпретацията на зрителя. Този подход позволява по-задълбочено съзерцание и лична рефлексия, тъй като публиката може да направи свои собствени заключения.
Вариант 4:Ироничен край:
Заключението може да приеме неочакван или ироничен обрат, при който събитията се развиват обратно на очакваното или очакваното. Този тип край може да създаде изненадващ обрат и да остави трайно впечатление у публиката.
Вариант 5:Кулминация и развръзка:
Драмата може да достигне кулминационен момент, последван от развръзка, която приключва историята. Кулминацията представлява точката на най-високо напрежение или емоционален интензитет, докато развръзката служи за разрешаване на всички останали конфликти и осигурява усещане за приключване.
В крайна сметка завършекът на една драма зависи от жанра, развитието на сюжета и желаното от драматурга или разказвача въздействие върху публиката.