1. Създаване на атмосфера :Тонът установява желаното от драматурга настроение и атмосфера. Може да бъде трагично, комично, сериозно, цинично, саркастично, лирично или абсурдно, наред с други неща. Тонът помага да се подготви сцената за историята, която ще се разгърне.
2. Развитие на характер :Тонът допринася за развитието на героите, като разкрива техните емоционални състояния, нагласи и мотивация. Диалогът, действията и взаимодействията на героите допринасят за общия тон и задълбочават разбирането ни за това кои са те.
3. Прогресия на сюжета :Тонът може да сигнализира за промени в сюжета, като създава напрежение или напрежение, предвещава събития и посочва повратни моменти в разказа.
4. Теми и съобщения :Тонът може да подчертае и подобри темите и посланията на драмата. Сериозният тон може да подчертае важна тема, докато комедийният тон може да предаде по-безгрижно послание.
5. Реакция на публиката :Тонът предизвиква определени емоционални реакции от публиката. Драматургът може да предизвика чувства на съчувствие, страх, радост, забавление или провокиращо размисъл дискомфорт чрез тона на драмата.
6. Драматични устройства :Тонът често се предава чрез драматични средства като символика, изображения, език и постановка. Например тъмните, мрачни настройки могат да създадат мрачен тон, докато ярките, весели тонове могат да създадат оптимистичен.
7. Гласът на автора :Личният стил и перспектива на драматурга често се отразяват в техния избор на тон. Различните драматурзи използват различни тонове, за да предадат своите конкретни гледни точки и послания.
8. Жанрови конвенции :Тонът често се оформя от жанра на пиесата. Например трагедията обикновено има мрачен тон, докато комедията ще има по-лек, по-хумористичен.
9. Адаптиране :Когато една драма се адаптира от един носител към друг (като например от роман към пиеса или пиеса към филм), тонът може да се коригира, за да отговаря на силните страни и ограниченията на новия носител.
10. Очаквания на публиката :Тонът може да отговори на очакванията на целевата аудитория. Например, детска пиеса може да има безгрижен тон, докато драма, предназначена за възрастни, може да е по-сериозна.