* Те бяха активни участници в представлението. Те аплодираха, освиркваха и ругаеха актьорите. Те също хвърляха неща на сцената, като храна, монети и дори мъртви животни.
* Те помогнаха да се създаде атмосферата на представлението. Техните реакции към пиесата биха повлияли на представянето на актьорите. Например, ако публиката се смееше, е по-вероятно актьорите да изиграят комедията. Ако публиката освиркваше, по-вероятно е актьорите да разиграят драмата.
* Те бяха арбитрите на успеха. Ако една пиеса не се хареса на публиката, тя бързо се сваляше от сцената. Ако публиката хареса една пиеса, тя често се играе с месеци или дори години.
Накратко, публиката беше съществена част от елизабетинския театър. Без тях пиесите нямаше да са толкова успешни.
Ето някои конкретни примери за това как публиката взаимодейства с елизабетинските пиеси:
* В едно представление на пиесата "Хамлет" актьорът, който играе призрака, беше толкова убедителен, че публиката направо изпищя и избяга от театъра.
* В друго представление на пиесата "Макбет" актьорът, играещ главната роля, толкова разгневи публиката, че те хвърляха по него гнили плодове и зеленчуци.
* В едно представление на пиесата "Укротяване на опърничавата" актьорът, който играе Петручио, всъщност победи актрисата, която играе Катрин на сцената. Публиката беше толкова шокирана и ужасена, че поиска пиесата да бъде спряна.
Това са само няколко примера за многото начини, по които публиката взаимодейства с елизабетинските пиеси. Техните реакции към пиесите помогнаха да се създаде атмосфера на вълнение и хаос, която беше уникална за тази епоха на театъра.