От една страна, писанията на Шекспир демонстрират високо ниво на амбиция и майсторство, което предполага, че той може да е желал признание и похвала за работата си. Той полагаше голямо внимание при конструирането на пиесите си, често ги преразглеждаше многократно и имаше дълбоко разбиране за човешката природа и динамиката на властта. Освен това Шекспир е бил наясно с потенциала на театъра като средство за предаване на дълбоки послания и ангажиране на публиката, което предполага, че може би е искал да достигне до широка публика с работата си.
От друга страна, съвременниците на Шекспир не винаги са оценявали творчеството му до степента, в която той може би се е надявал. През живота си той е известен предимно като актьор и драматург за популярната сцена, а не като литературна фигура. Едва след смъртта му произведенията му започват да бъдат канонизирани и смятани за велика литература.
Освен това Шекспир не е търсил публикуване на своите пиеси през живота си, а някои от произведенията му са публикувани посмъртно или без негово разрешение. Това може да означава, че той не е бил прекалено загрижен за запазването на репутацията си или за осигуряването на дългосрочната си слава.
Като цяло е възможно Шекспир да е имал известна степен на желание за слава и признание, но мотивацията му вероятно е била сложна и многостранна. Въпреки че със сигурност е притежавал таланта и амбицията да постигне известност, той може да е имал и други приоритети, като изкарването на прехраната, угаждането на публиката или изразяването на творчеството му, които са имали предимство пред преследването само на слава.