1. Монолог в действие III, сцена III :В този монолог кралят изразява своята вина и признава тежестта на действията си. Той казва:„О, престъплението ми е ранг, мирише до небето; / Има най-старото проклятие върху него, / Убийство на брат. Моля се, не мога ли?...“ Той е наясно, че престъплението му е отвратително и че носи тежко бреме.
2. Разговор с Хамлет в действие III, сцена IV :Когато Хамлет се изправя пред краля за престъплението си, кралят реагира с вина и разкаяние. Той признава действията си и изразява съжалението си. Той казва:„О, Хамлет, какво отпадане беше там! / От мен, чиято любов беше с това достойнство / Което вървеше ръка за ръка дори с обета / който й дадох в брак...“ Кралят признава че е паднал от милостта и дълбоко съжалява за предателството си.
3. Опит за молитва в действие III, сцена III :Кралят се опитва да се моли за прошка, но се оказва неспособен да го направи. Той чувства, че престъплението му е толкова голямо, че не може да бъде простено. Това отразява вътрешната му борба с вината и разкаянието.
По време на пиесата кралят показва признаци на разкаяние и съжаление, което показва, че той не е напълно лишен от съвест.