Важност на откриването:
1. Въведение на героите: Първите няколко реда установяват главния герой на пиесата, херцог Орсино, и представят двамата му спътници. Това незабавно въведение дава на публиката поглед върху личността и взаимоотношенията на героите.
2. Тема на любовта: Страстната реч на Орсино за неговата несподелена любов към графиня Оливия поставя началото на една от централните теми на пиесата – сложността и глупостта на любовта. Публиката се запознава с идеята, че любовта може да бъде както ирационална, така и всепоглъщаща.
3. Comic Relief: Присъствието на сър Андрю Агучеек и сър Тоби Белч добавя комедиен елемент към пиесата от самото начало. Техният несериозен характер и остроумни закачки създават безгрижен контраст с романтичното напрежение между Орсино и Оливия.
4. Език и игра на думи: Използването на красноречив език и игра на думи като запазена марка на Шекспир е очевидно от началните редове. Поетичните изрази и метафори на Орсино демонстрират красноречивата му реч и поставят висок стандарт за езика в цялата пиеса.
5. Предсказване: Началната сцена включва и фини намеци и предсказания за бъдещи събития. Копнежът на Орсино по Оливия и присъствието на сър Андрю предполагат потенциал за романтични заплитания и конфликти, които ще се разгръщат с напредването на сюжета.
6. Тон и атмосфера: Мрачният и меланхоличен тон, зададен от несподелената любов на Орсино, установява цялостната атмосфера на пиесата. Този тон е балансиран от комедийните интермедии, осигурени от сър Андрю и сър Тоби, намеквайки за двойствената природа на пиесата – смесица от романтика, комедия и погрешни самоличности.
Като цяло началната сцена на Дванадесета нощ е от решаващо значение за поставянето на сцената за темите на пиесата, представянето на героите и загатването на сложния сюжет и комедийните елементи, които очакват публиката.