Ето няколко забележителни примера:
По академични причини:
* Бил Гейтс: Напусна Харвард, за да се съсредоточи върху своята новосъздадена компания Microsoft. Въпреки че технически не е „изгонен“, това решение често се цитира като смел ход, довел до неговия невероятен успех.
* Стив Джобс: Напуснал Рийд Колидж само след шест месеца, чувствайки, че е „твърде скъпо“. По-късно той смята, че това преживяване му позволява да изследва интересите си и да развие уникалната си перспектива.
* Марк Зукърбърг: Напусна Харвард, за да се съсредоточи върху Facebook. Отново не беше технически изключен, но решението му доведе до създаването на една от най-влиятелните социални медийни платформи в света.
* J.K. Роулинг: Напусна университета в Ексетър след една година, чувствайки, че не е готова за висше образование. По-късно тя постигна успех с поредицата "Хари Потър", доказвайки, че формалното образование не винаги е необходимо за постигане на величие.
* Франк Лойд Райт: Изгонен от университета на Уисконсин за рисуване на карикатури на своите професори. Въпреки че не е ярък пример за академично поведение, артистичният талант на Райт е ясно очевиден и той се превръща в един от най-влиятелните архитекти на 20-ти век.
По дисциплинарни причини:
* Уинстън Чърчил: Изгонен от Harrow School, едно от най-престижните британски училища, заради провалени изпити. По-късно той става министър-председател на Обединеното кралство по време на Втората световна война, доказвайки, че академичното представяне не е единствената мярка за успех.
* Джон Ф. Кенеди: Изгонен от Choate Rosemary Hall, престижно училище-интернат, за измама на изпит по латински. Въпреки тази неуспех, той стана президент на Съединените щати, показвайки, че дори тези, които правят грешки, могат да постигнат големи неща.
* Тед Търнър: Изгонен от университета Браун за организиране на парти, което е излязло извън контрол. По-късно той основава CNN, една от най-успешните новинарски организации в света.
* Джордж Оруел: Изгонен от Eton College, друго престижно училище, за отказ да участва в определени дейности. По-късно той става известен писател, показвайки, че индивидуалността може да бъде мощна сила за добро.
Важно е да се отбележи, че това са само няколко примера и има много други известни хора, които са били изключени от университетите. В крайна сметка експулсирането не определя непременно бъдещето на дадено лице. Може дори да бъде катализатор за успех, както показват тези примери.