Beneatha получава овациите, след като изнася реч за новооткритото си чувство за идентичност и гордост от африканското си наследство. Тя говори за това как е започнала да прегръща наследството си и как сега се гордее, че е чернокожа жена. Речта й бе посрещната с бурни аплодисменти и овации на публиката.
Речта на Beneatha е силен момент в пиесата и е ясно, че публиката е развълнувана от нейните думи. Нейната реч е напомняне за важността на самоприемането и любовта към себе си и е силно послание за всички хора.