Многоплановата камера се състоеше от серия стъклени равнини, всяка от които беше боядисана с различна част от сцената. Самолетите бяха подредени една зад друга, като най-близката равнина беше преден план, а най-отдалечената равнина беше заден план. След това камерата беше поставена пред самолетите и се движеше напред и назад, за да създаде илюзията за движение.
Докато камерата се движеше, различните равнини се движеха с различна скорост, създавайки усещане за дълбочина. Например равнината на преден план ще се движи по-бързо от равнината на заден план, което ще я направи да изглежда, че се приближава по-близо до зрителя. Многоплановата камера също позволява създаването на специални ефекти, като приближаване и намаляване и панорамиране през сцената.
Многоплановата камера е използвана за създаването на някои от най-емблематичните анимационни филми на всички времена, включително Снежанка и седемте джуджета (1937), Пинокио (1940) и Фантазия (1940). Използван е и в по-късни филми като Малката русалка (1989) и Цар Лъв (1994).
Многоплановата камера в крайна сметка беше заменена от компютърна анимация, но остава важна част от историята на анимацията. Това беше голяма стъпка напред в развитието на анимацията и позволи създаването на по-реалистични и потапящи анимационни сцени.