През Елизабетинската епоха театралните продукции разчитаха на естествени източници на светлина:
* Дневна светлина: Пиесите обикновено се изпълняваха през деня, като се възползваха от естествената слънчева светлина. Това означаваше, че представленията бяха ограничени до светлата част на деня.
* Свещи и факли: За вечерни представления са използвани свещи и факли за осигуряване на осветление. Това обаче създаде слаба и трептяща атмосфера, изискваща използването на смел грим и костюми за видимост.
Липсата на електрическо осветление има няколко ефекта върху елизабетинския театър:
* Ограничено време за изпълнение: Пиесите бяха ограничени до дневните часове или краткото време, когато свещите и факлите можеха да осигурят светлина.
* Опростен сценографски дизайн: Ограничената светлина ограничаваше сложността на сценографията, тъй като сложните детайли биха били трудни за виждане.
* Акцент върху диалога и действието: Поради липсата на специални ефекти и визуален спектакъл, елизабетинските пиеси разчитат до голяма степен на диалог и физическа игра, за да разкажат историята.
* Взаимодействие с публиката: Непосредствената близост между актьори и публика, често на фона на свещи, създава интимна и интерактивна атмосфера.
Важно е да запомните, че електричеството не е фактор в елизабетинския театър. Ограниченията на осветителната технология повлияха на природата и стила на пиесите и тяхното производство.