Технически ограничения:
* Запис на звук: В първите дни на киното (края на 19 век) няма практически начин за запис и синхронизиране на звука с движещи се изображения. Технологията все още не беше там.
* Проектори: Ранните проектори имаха ограничения в способността си да проектират изображения ясно. Звукът би бил разсейване и допълнително усложняваше опита за гледане.
Ранна обжалване:
* Визуален разказ: Тихите филми разчитаха силно на визуалното разказване на истории, използвайки жестове, изражения на лицето и интертитри (текстови карти), за да предадат диалог и разказ. Това всъщност доведе до изключително изразителна и иновативна форма на създаване на филми.
* Достъпност: Безшумните филми бяха достъпни за по -широка публика, тъй като не разчитаха на говорим език, за да разберат историята. Това беше особено важно в свят, в който много хора говореха различни езици.
* Новост: Самата идея за преместване на снимки беше новост сама по себе си. Хората бяха очаровани от способността да улавят и проектират движение, а безшумните филми предлагаха нова и вълнуваща форма на забавление.
Еволюция:
Тихите филми не бяха просто „стъпаловиден камък“ на „токи“. Те бяха отчетлива форма на изкуство със собствени естетически и разказващи конвенции. Изобретението на звука в края на 20 -те години на миналия век беше революционна промяна, но това не обезсили значението на мълчаливия филм.
В обобщение, безшумните филми се родиха от техническата необходимост и се превърнаха в уникална и мощна форма на изразяване. Те бяха резултат както от технологичните ограничения, така и от творческата изобретателност на ранните създатели на филми.