Когато филмът е основен източник:
* Изучаване на самия филм: Ако анализирате кинематографията на филма, актьорството, режисирането или нейния принос към историята на филма, тогава самият филм е основният източник.
* Изследване на конкретно събитие или лице, изобразено във филма: Ако филмът е документален или биографичен филм и изследвате събитието или изобразеното лице, филмът може да се счита за основен източник.
* Изучаване на въздействието на филма върху обществото: Ако изследвате как един филм е повлиял на общественото мнение, модата или социалните норми, самият филм е основен източник на доказателства.
Когато филмът не е основен източник:
* Изследване на историческото събитие или лице, изобразено във филма: Ако филмът е измислен или драматизиран, това не е надежден основен източник за историческото събитие. Ще трябва да се консултирате с исторически документи, сметки за очевидци и други първични източници за тази информация.
* Изследване на различна тема изобщо: Ако изследвате тема, която не е пряко свързана с филма, филмът е малко вероятно да бъде основен източник.
Важни съображения:
* Точност: Филмите могат да бъдат неточни или предубедени, така че винаги обмислете надеждността и потенциалните пристрастия на източника.
* предназначена аудитория: Предвидената аудитория на филма може да повлияе на неговото съдържание и точност.
* Контекст: Разбирането на контекста на филма, като времевия период и перспективата на режисьора, е от решаващо значение за тълкуването му като източник.
В заключение: Въпреки че филмът може да бъде основен източник в определени контексти, е от съществено значение да се оцени неговата надеждност и да се вземе предвид неговата цел и предназначена аудитория.