Настройка на сцената:
* тъмен и мрачен Париж: Филмът използва приглушена, почти монохроматична палитра за сцени, поставени в реалния свят на Париж, отразявайки мрачността на града и периода. Това е особено забележимо в сцените в Операта, които често се къпят в нюанси на сиво и кафяво.
* Лейверът на фантома: За разлика от реалния свят, леговището на фантома е жизнена експлозия на червени, портокали и златни . Това създава усещане за интензивна страст и театралност, отразявайки сложната личност на фантома и любовта му към Кристин.
Развитие на характера:
* невинността на Кристин: Кристин, главният герой, често е облечена в бели и бледи пастели , символизирайки нейната чистота и невинност.
* Двойствеността на фантома: Характерът на фантома е представен визуално чрез използването на черно и бяло . Той често е обвит в тъмнината, представяйки маскираната си и потайна природа, но погледите на лицето му разкриват човек, консумиран от страст и болка.
Теми и символика:
* Любов и страст: Филмът използва червено да символизира мощните емоции на любовта и манията. Това се вижда в леговището на фантома, но и в сцени, изобразяващи интензивните отношения между Кристин и Раул.
* загуба и отчаяние: черно се използва за представяне на самотата на фантома и трагедията на живота му.
* Надежда и изкупление: Бял и злато се използват за представяне на надеждата на Кристин за бъдещето и възможността за изкупление за фантома.
Като цяло режисьорът използва цвят, за да създаде визуално зашеметяващо и емоционално въздействащо изживяване. Той използва контрастни цветни палитри, за да подчертае ключовите теми, да установи настроение и да развива герои. Това прави * фантома на операта * наистина запомнящо се и визуално богато кинематографично изживяване.