- Разяснителни документални филми: Тези документални филми са обективни и фактологични в представянето си. Те използват интервюта с експерти, архивни кадри и глас зад кадър, за да разкажат историята.
- Наблюдателни документални филми: Тези документални филми са по-натуралистични и наблюдателни. Те следват обектите в естествената им среда и използват малко или никакво разказване.
- Документални филми с участие: Тези документални филми включват режисьора по-директно в историята. Режисьорът може да интервюира субекти, да присъства по време на събития или дори да участва в събитията.
- Субективни документални филми: Тези документални филми са по-лични и субективни в представянето си. Те могат да използват поетични изображения, символика и нетрадиционни наративни структури, за да разкажат историята.
- Експериментални документални филми: Тези документални филми се откъсват от традиционните техники и структури за създаване на филми. Те могат да използват анимация, колаж или други експериментални техники, за да разкажат историята.
Документални филми съществуват от ранните дни на киното. Един от най-ранните документални филми е Nanook of the North (1922), който разказва историята на инуитски ловец в Арктическия кръг. Други забележителни документални филми от 20-ти век включват The Plow That Broke the Plains (1936), Нощ и мъгла (1955), Уудсток (1970) и Човек по жицата (1974 г.).
През последните години документалните филми стават все по-популярни по телевизията и стрийминг медиите. Някои популярни документални филми от 21-ви век включват Making a Murderer (2015), Пазителите (2017) и Дивата дива страна (2018).
Документалните филми могат да бъдат мощен начин за информиране и забавление на зрителите относно важни проблеми в света. Те могат също да бъдат инструмент за застъпничество и промяна.