Дъговите лампи работят чрез преминаване на електрически ток между два електрода, които обикновено са направени от въглерод или волфрам. Токът кара електродите да се нагряват и изпаряват, а получената плазма създава светлинна дъга. Светлината от дъгова лампа е много ярка и може да се фокусира с помощта на леща или рефлектор.
Дъговите лампи са използвани за първи път в киното в началото на 1900 г. Те бяха основният източник на светлина за много ранни филми, включително немите филми на D.W. Грифит и Сесил Б. Демил. Въпреки това дъговите лампи постепенно бяха заменени от лампи с нажежаема жичка с подобряването на технологията. Лампите с нажежаема жичка са по-малко опасни и по-ефективни от дъговите лампи и произвеждат по-мека светлина, която е по-подходяща за повечето видове филмово производство.
Въпреки това, дъговите лампи все още понякога се използват днес за специализирани приложения. Те се използват в някои филмови и телевизионни продукции за създаване на специфичен светлинен ефект, а също така се използват в някои театри за представления на живо. Дъговите лампи могат да се използват и за научни изследвания и индустриални приложения.
Ето някои от характеристиките на дъговите лампи за създаване на филми:
* Висока яркост: Дъговите лампи произвеждат много ярка светлина, което ги прави идеални за използване в ситуации, в които е необходима много светлина.
* Висока топлина: Дъговите лампи са много горещи и могат да причинят изгаряния, ако не се използват правилно.
* Опасно: Дъговите лампи произвеждат ултравиолетово лъчение, което може да увреди очите и кожата.
* Кратък живот: Електродите в дъгова лампа трябва да се сменят често.
Въпреки недостатъците си, дъговите лампи все още са полезни за някои специализирани приложения в производството на филми и други области.