* Лицензионни споразумения: Netflix трябва да плаща лицензионни такси на студия и дистрибутори, за да предлага своите филми. Тези споразумения могат да бъдат скъпи и често имат ограничения, като например:
* Изключителни права: Някои студия могат да предоставят изключителни права за стрийминг на други платформи като HBO Max, Disney+ или Amazon Prime Video.
* Времеви ограничения: Филмите може да са налични в Netflix за ограничен период от време, преди да бъдат премахнати или преместени на друга платформа.
* Регионални ограничения: Някои филми са налични само в определени държави или региони поради лицензионни ограничения.
* Популярност на съдържанието: Netflix има за цел да предложи разнообразна селекция от популярни и по-малко популярни филми, но дава приоритет на тези, които е по-вероятно да привлекат зрители. Това означава, че някои нишови или по-малко известни филми може да не се класират.
* Наличие на права: Дори ако Netflix се интересува от конкретен филм, те може да не успеят да осигурят правата от студиото по различни причини. Например, студиото може изобщо да не иска да лицензира филма за стрийминг или може да държи правата за бъдещо театрално издание.
* Бюджет и стратегия: Netflix работи с ограничен бюджет и трябва да взема стратегически решения кои филми да придобие. Те могат да дадат приоритет на придобиването на филми, които са в съответствие с цялостната им стратегия за съдържание, като например филми, които се грижат за конкретен жанр или аудитория.
В крайна сметка изборът на филми, налични в Netflix Instant, е резултат от сложни фактори като лицензионни споразумения, популярност на съдържанието, бюджет и стратегически решения.