Защо „Екзорцистът“ бе цензуриран (не забранен) в САЩ и в чужбина
Екзорцистът (1973) често се цитира като „забранен филм“, но никога не е бил забранен в Съединените щати. Получил е Р рейтинг (под 17 г. само със взрастен) и се играе широко. Въпреки това, среща интензивни битки за цензура в чужбина и яростни вътрешни скандали, които оформят филмовото регулиране.
Извори на скандала
- Религиозни възражения: Католически групи (и други) наричат изобразяването на демонично притежание/екзорцизъм blasfемно и сакрилежно. Първоначалното молчание на Ватикана и последната нюансирана декларация подгряват дебата.
- Графично насилие и тревожни образи: Дете (Линда Блър, 13 г.) подложено на ругателски език, самонараняване, рèv, сувления. Публиката се безумява, рëve, бяга от киното. Парамаунт предоставя „торби за рèv“ като маркетингов трик.
- Страх от психологическа щета: Твърдения, че може да трауматизира деца, да спровоцира психични болести, да вдъхнови копиета.
- Публични протести и бойкоти: Пикети пред кинотеатри; религиозни водачи го осъждат от проповедници.
Резултати
- САЩ: Р рейтинга стои. 1974 г. съдебен процес (Граждани за достойна литература) твърди „бласфемия и нечистота“ – съдът решава в полза на филмовите създатели (Първа поправка).
- В чужбина: Забранен в UK (до 1999, видео), Ирландия, Сингапур, части от Канада (провинциални забрани). Силно нарязан в Австралия, Норвегия, Швеция, Финландия.
- Наследие: Провокира епокални разговори за цензура, религия в публичното пространство и кинематографски граници. Ерата на „видео гнусотии“ в UK отчасти се задвижава от битката за видеосъздаването му.
Екзорцистът не бе забранен в САЩ – той преживя огъня и стана хоррор шедьовър. На други места, ножовете на цензорите (и забраните) написаха собствената си глава в легендата му.