Класически примери:
* Тексаското клане с верижен трион (1974): Емблематичният слашър не оставя никой жив, който да разкаже историята.
* Нощта на живите мъртви (1968): Този класически филм за зомбита завършва с прострелването на главния герой от спасителна група, която го бърка със зомби.
* The Thing (1982): Изолацията и параноята на този филм правят неясно дали някой наистина е оцелял след асимилацията на създанието.
* Хижата в гората (2011): Този мета филм на ужасите си играе с тропи и в крайна сметка предлага нихилистична гледна точка за оцеляването.
* Злите мъртви (1981): Въпреки че Аш оцелява в оригиналния филм, приятелите му не го правят.
По-нови примери:
* The Purge (2013): Самата концепция предполага пълна липса на оцелели в зоната на прочистването.
* The Babadook (2014): Краят, макар и отворен за тълкуване, предполага мрачна перспектива за главния герой.
* Следва (2014): Предпоставката на филма предполага, че преследвачът никога не спира, така че дори ако някой успее да го избегне временно, смъртта е неизбежна.
* Тихо място (2018): Въпреки че краят е обнадеждаващ, под въпрос е дали семейството наистина ще оцелее в дългосрочен план.
* Midsommar (2019): Трансформацията на главния герой и кулминацията на филма оставят малко място за бягство.
Забележка: Концепцията за „няма оцелели“ може да бъде субективна и отворена за тълкуване, особено във филми, които имат двусмислен или отворен край.
Надявам се този списък да помогне!