* Трансформацията на Ромеро: Много зрители са преместени от пътуването на Ромеро от консервативен свещеник до вокален защитник на бедните и потиснатите. Първоначалното му нежелание да участва в политически активизъм, последвано от постепенното му пробуждане до несправедливостите, случващи се в Ел Салвадор, е мощно свидетелство за силата на съвестта.
* Бруталността на режима: Филмът изобразява насилието и репресиите, нанесени от военното правителство в Салвадоран с шокиращ реализъм. Тази бруталност, насочена към бедните и онези, които говорят за социална справедливост, оставя трайно впечатление и подчертава значението на филма за съвременните борби за правата на човека.
* Смелостта на Ромеро: Непоколебимият ангажимент на Ромеро да говори истината към властта, дори и на лицето на заплахите за смъртта, е дълбоко вдъхновяващ. Последната му проповед, изнесена точно преди неговото убийство, е мощен пример за смелост и вяра.
* Ролята на Църквата: Филмът изследва сложните отношения между католическата църква и политическата ситуация в Ел Салвадор. Някои свещеници, като Ромеро, приеха прогресивно, освободително теология, докато други останаха приведени в съответствие с правителството. Този вътрешен конфликт в Църквата добавя дълбочина и сложност към разказа.
В крайна сметка „Оскар Ромеро“ е мощна история за вярата, справедливостта и човешката цена на потисничеството. Въздействието на филма се състои в способността му да предизвика съпричастност към жертвите на несправедливостта и да вдъхнови действия в борбата за правата на човека.