Индиана Джонс и храмът на злото (1984) е широко смятан за най-мрачния филм поради:
Няма комичен сайдкик (няма Сала/Маркус). Шорт Раунд (Ке Хюи Куан) дава лекота, но е дете в опасност. Уили Скот (Кейт Къпшоу) вика постоянно — поляризиращо, усилва напрежението.
Музиката на Уилямс използва дисонанс, чатене, тежка перкусия. Викове, кобили, пулс на лава смесени явно.
Изобразяване на Индия/Тъги секта като изцяло зла/диви притяга критика (забранен в Индия първоначално). Екзотизираният ужас днес е още по-взривствен.
Инди безуспешно се опитва повторно. Бейт, отровен, роб. Победата е отчаяна, не швашбъклинг.
Спийлбърг/Лукас по-късно признават, че са прекаляли с мрака; Последната криза коректира към юмор/приключение.