1. Тъмният тон: Филмът заема по -тъмен, по -зловещ завой в сравнение с предшественика си „Raiders of the Lost Ark“. Той се занимава с теми за експлоатация на деца, ритуална жертва и интензивно насилие, които не присъстват в другите филми.
2. Култът Thuggee: Основният антагонист на филма е таен култ, известен като The Thuggee, известен със своите насилствени ритуали и поклонение на богинята Кали. Изобразяването на Thuggee е особено смущаващо, показвайки брутални практики като човешка жертва и поглъщане на човешките сърца.
3. Ритуалът на Mola Ram: Кулминацията на филма включва ужасяващ ритуал, воден от злодейната Мола Рам, където младо момче е принудено да пие течност, наречена „Свещеното сърце“, за да стане човешка жертва. Тази сцена е смущаваща и дълбоко смущаваща заради графичното си насилие и религиозния екстремизъм.
4. Селото на миньора: Откриващата последователност на филма, поставена в отдалечено индийско село, е смразяваща поради изобразяването на бедността, отчаянието и отчаянието на миньорите да хранят семействата си. Сцената, в която селяните са подмамени да ядат свещените си сърца, добавя към смущаващата атмосфера.
5. Звуковият дизайн: Звуковият дизайн на филма е майсторски изработен, за да създаде усещане за ужас и безпокойство. Използването на зловеща музика, преследващи звукови ефекти и смразяващите писъци на жертвите допринасят значително за цялостния ужас на филма.
6. Липсата на хумор: Докато другите филми на Индиана Джоунс имат комедийни елементи, „Храмът на обречеността“ е значително по -сериозен и мрачен. Липсата на хумор на филма усилва тъмнината на историята и неговите смущаващи изображения.
Докато „Temple of Doom“ със сигурност е вълнуващо приключение, той съдържа и елементи на ужаса, които го отличават от другите филми на Индиана Джоунс. Комбинацията от неговия тъмен тон, смущаващи теми и смущаващи визуализации го прави истински страшен филм за много зрители.