„Ще има кръв“: Алчност, вяра и американският кошмар
Ще има кръв на Пол Томас Андерсън (2007) е разобщуваща, двусмислена медитация върху:
- Алчност и одержимост: Безразсъдното преследване на нефт на Даниел Плейнвю (Даниел Дей-Луис) поглъща всичко — семейство, морал, собственият се. Нефт = „черен гولد“, гориво за безгранични амбиции.
- Вяра срещу амбиция: Атеистичният материализъм на Плейнвю се сблъсква с харизматичното християнство на Илай Сандей (Пол Дано). И двамата са разкорствани от власт; нито един не предлага спасение.
- Самоунищожение: Неконтролираното желание изолира Плейнвю напълно. Той приключва сам в особняка си, боулинг басейн и горчивина — „Аз приключих.“
- Критика на американската мечта: Обещанието за просперитет чрез извличане на ресурси става кошмар. „Кръвта“ е и нефтът, и човешката цена.
- Контрол: Потребата на Плейнвю да доминира — земя, мъже, синове, Бог — води до пълна чуждичество.
Филмът отказва лесно съде. Финалната сцена — Плейнвю и Илай в боулинг залата, „Изпих твоето мляко“ — е грозно причащане. Двусмисленото заглавие („Ще има кръв“ — пророчество, обещание или заплаха?) налага на гледателите да се изправят пред природата на амбицията сами.