Ето защо:
* Свобода на изразяване: Първата поправка (в САЩ) и подобни права в други страни защитават свободата на художественото изразяване, включително свободата да се създават истории с всякакъв вид край.
* Няма законово задължение за щастливи окончания: Няма закон, който да изисква филми, особено детски филми, да имат щастливи окончания.
* Разнообразно разказване на истории: Детските филми, като всеки друг жанр, могат да изследват различни теми и емоции. Понякога по-малко от щастлив край може да бъде по-смислен или въздействащ.
Важно е обаче да се отбележи, че:
* Разглеждане на аудиторията: Въпреки че лош завършек може да бъде приемлив за по -големи деца или тийнейджъри, важно е да се разгледа целевата аудитория на филма. Много малко дете може да не разбира или да оцени тъжен край.
* Контекст и тема: „Лошото“ завършек може да бъде ефективен, ако обслужва цялостната тема и послание на историята.
Накратко, няма правен проблем с детския филм, който има лош край, но е въпрос на артистичен избор и съображение за предвидената публика.